Небесна скитница
Душата ми е скитница небесна,
енергия номадска, скрита в мен.
Лъч светлина от миг безбрежност,
безплътен звездолет в мен зареден.
Полита тя със мен неудържимо
през измерения и светове незрими.
Разкрива ми божествени картини
в прегръдката на нейните крила.
Развежда ме из звездни катедрали
на религии, слети с вечността.
Запалвам свещ и коленичим
пред техния олтар на светостта.
Пренася ме за миг в цивилизации,
преодоляли свой Армагедон.
Очакващи ни с обич и търпение
във бъдния ни общ космичен дом.
Душата ми като сълза отронена е.
От кой, а и защо ли - аз не знам.
Усмивка тиха, сбъднат спомен.
Дух, вечно търсещ своя океан.
© Веселин Бенчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако можехме по-често да политаме и да се вглеждаме в онова-другото измерение,където знеш защо,как и откъде...Но нали Духа е "вечно търсещия океан"!?Казваме си:има време,има!
-
Те това е душа.Прекрасно.Поздрави вселенски.
-
Оригинално, проникновено, хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
