lucil (Людмила Игнатова)
88 52
Jun 13, 2007, 10:51 PM

Небесният хляб_Не ме оставяй 

  Poetry
613 0 3

 

Моля Те, не ме оставяй,

когато сивотата на деня

разплаква моето сърце

и ниското небе със тежестта си

ме притиска към мократа земя

и дишам като риба,

изхвърлена върху безмилостния бряг.


Моля Те, не ме оставяй,

когато всичко се озъбва и лудостта

на пълната луна обхваща всички

и крясъците им така увличат,

че започвам да крещя и аз

и моля да ми се усмихне 

поне едно нещастно гладно куче.

Усмивката му ще си купя с къшей хляб.


Не ме оставяй, моля Те,

не ме оставяй.

Аз мислех, че съм силна, но не съм,

мечти, желания все още ме изгарят

наяве и на сън.

Не ме оставяй, моля Те,

не ме оставяй.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??