Нощ, с далечен полъх, в доспехи окована, като песен се носи свирепият ми стон, демонски прокълната е душата, предаден на други е златният ми трон. Не страдам аз за трона си златен, нито за името предателско копнея, за мен важно е теб да открия, за теб, принцесо моя, аз милея. В омагьосано място, разпитвам земята и в мрачни гори скитам се сам, усещам те аз вътре в душата, разбирам, че трябва да търся те там...
Където небесният лазур разкъсва сърцата и олово студено като лед остава. Утрото изгаря звездния прах на душата и политат горещите спомени с вятъра...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.