Jun 22, 2021, 1:23 PM

Небесно изкачване 

  Poetry
802 7 17
Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка,
и в детския си зов да се пречисти,
а Бог ни дава толкова отсрочки,
натрупаме години - жадни листи
за вяра, за любов и за надежда,
и как горчи сърдечната ни памет,
а Бог ни чака, после ни повежда
към рая. Удоволствията мамят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Random works
: ??:??