Небесно красиви очи,
сякаш паднал от рая...
Стои над мен и мълчи,
ангел с милувка пленява...
А тези прелестно изваяни ръце
нежно докосват рани дълбоки...
Алюзия за душевно прераждане
лекува, дава надежда, посоки...
Ранен, самотен ангел беше той
докат` не срещна сродна душа...
Мисли бурни не дават покой
с целувка дълга изчезна пустошта..
Не знаеше той, че тоз миг ще дойде,
побягна надалеч щом усети това..
И нейде далече, далеч в полето
зърна нея – сърцето трепна... беше любовта...
© Княгиня Нощ All rights reserved.