И заваля, внезапно заваля.
С почукване нахално по перваза
небето като болест натежа,
усмивките на взора да накаже.
Не виждаш нищо – плътна пелена.
Чудовище се крие под кревата.
Завиваш се нагърчен през глава
и упорито криеш си краката.
Прииждат на талази страхове.
Изметната, прогнила е вратата
и скърца като детското сърце,
което в теб се дави със водата. ...