Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.
Ти помниш ли небето през нощта,
отрупано с милиони светлинки-звездици?
Как зад върховете, заринати в сняг,
изгряваше, сърповидна, луната.
Помниш ли красотата на света?
Помниш ли хубавите летни дни?
Радвай се, че част си от това
и че днес посрещнал си отново изгрева!
12.03.2010.
© Сюзън Смърт All rights reserved.