Небето изпотено, с облаци се криеше от слънцето, На мараня безсмислиците мажеха стърнищата. Къде си? С влажна шепа да намериш зрънцето преди да падне на асфалта в нищото… Извиках те. Гласът ми онемя от тишината, Преди да дойде бурята, замръзнала под върховете. Сега стоя и гледам как тревата събира в пазвата си ледени парчета. А исках само кротък ромон- извор чист в картина пасторална Но се оказа спомен. Небето винаги е по-реално.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.