Небитие
НЕБИТИЕ
Гъмжилото от мравки -
безразсъдно -
безропотно снове - насам-натам...
Трошици сбира...
Времето - оскъдно!
За мравки - казват - няма пост, ни сан.
Зеленооки, руси, тъмновежди,
с претръпнали в неспирен ход нозе,
пълзят смълчани, без да се оглеждат.
И без да мислят кой ще ги съзре -
живота прекосяват... на червено,
с проядени от нищета души.
Тълпа от мравки тича - настървено!
Мълчи Небето - с клепнали уши.
Една от тях, защо ли чакам още
светулчените нощи, звездочели...
Настръхнал вятър мислите ми пощи.
Приижда мрак - неделя след неделя...
Защо ли ровя в двора - стара квачка.
Защо ли търся смисъла всевишен...
Една от тях - нелепо ще ме смачкат.
Боли стихът ми...
Като мен - излишен!
© Донка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Лейди Фокс! Дано не те разочаровам... Очаквам новата си книга - "Следсънища... и още нещо" - прозаично-поетични откровения /по действителни събития/. Ще пусна нещо и от нея. Поздрави!
-
Благодаря ви!Да, стихът ми е болезнен, но... съм имала предвид не толкова себе си - казвам - "тълпа от мравки"... Себе си визирам на финала - като една от тях, която, търсейки справедливост и визирайки "истината" за битието ни - силните на деня "ще смачкат действително" и
без притеснение... -
Интересна философия, която заинтригова.Има много мъдрост в творбата ти. Да стихът ти е болзнен най-вече за тебе, но в никакъв случай не е излишен!
Поздрав и хубава вечер, Донке! -
Стихът ти не е излишен,Донка!
Докосна ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
