Dec 5, 2015, 10:16 PM

Небосклон 

  Poetry » Phylosophy
383 0 0

Небосклон

 

Една звездичка подава се сама
Из тъмни мрачни небеса
Истинска за мен си ти,
Макар далечна и сама
Даряваш вяра и фалшива топлина.
И аз като теб наблюдавам света..
Надявйки се на повечко щастие и сила през нощта.
Искрица добрина измежду мъка и злина..
Надежда винаги остава дори и през деня..
Сърцето ще се бори и копнее
Душата ми не ще се слее с грубостта и човешка грехота..
На тази земя я има любовта..
Прошепна ми далечната звезда
Победи страха изправи се пред света..

© Габриела Бошнакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??