Нечакан и нетърсен ти дойде,
разби на късчета илюзията моя,
че силна съм и зная накъде
живота си да направлявам. Своя
път, мислех, начертала съм добре,
не чаках изненади да ме спират.
Вървях нататък... Всъщност накъде?
Самата аз май даже не разбирах.
Към старостта, към кроткия уют
на умореното семейно свикване -
за непокорния ми дух - приют
и на мечтите ми - умиране. ...