Нечий живот като слънце ти ще огрееш,
ще огряваш го, без да залязваш и нощем, и денем,
ще го топлиш с присъствието си, с погледа, с гръдта си,
с допира на твоите по неговите устни.
Ще бъдеш ти в очите му необикновена,
загадъчна и желана като никоя друга,
лъч, посока, вяра и надежда,
любов, приятелство и всичко друго.
И не защото си приказно-изящна,
и не защото в очите ти би могъл да се изгуби,
а защото ти ще си до него и в хубаво, и в лошо
и ръцете ти единствени след време ще са му опора. ...