Недей изпраща тежките мъгли -
все още във сърцето ми се вливат.
Прати искрящи, влюбени звезди -
под мантията своя да ме скрият.
Недей канù снежинки у дома -
клепачите от тях се заскрежават.
Камина запали ми в гръдта -
да спрат сълзите да я разрушават.
Недей тъга изпраща в утринта -
от нея ми е тази жива рана.
Канù с кафе Любов - във тишина -
да сгрява. И да е за двама.