Недей отрича любовта!
Не я заменяй със цинизъм!
В ранената до смърт душа
вирее доза егоизъм...
От километри ти личи,
бронежилетка си облякъл.
Раним и горд си, но кажи
душата си къде си дянал?
Пусни я! С други сетива
долавям, че е още жива...
Вибрира на любовна честота,
която с моята е съвместима...
И току-виж сама, без теб,
избягала от твойта клетка,
като копнеещо за ласка псе
пред моята душа е клекнала...
© Сиси All rights reserved.
Поздрави за творбата !