Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш!
Аз не заслужавам да ме обича момче като теб!
Недей да ме гледаш, недей да говориш, недей време с мене да губиш,
недей в самота и себе си като мен да загубиш...
И недей самотник на любов да обричаш,
защото аз се научих и свикнах, и бях;
Себе си след мен ще отричаш,
защото аз да превъзмогна самотата не успях...