Oct 22, 2009, 10:58 PM
Недей
Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради.
Нека този път продължа,
по-далеч от всяко “дължа”.
Влагата ме затваря в очи.
В нацелувана песен звучи,
но оставам бъдеще - неживяно.
Старите стъпки животът изтри,
а за новите, казваш, още е рано...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Недей!
-
Оградите между нашето и отсрещносто сърце, се разбиват трудно...
-
Стъпки има и под тротоара... и над него... запечатани във Времето.Дори и ония, на които им е рано - те също са в графиката на Живота - но все още в черно-бяло.А след тротоара има трева - жива и поникваща. Винаги.Напролет. Метафора, която се рони пред всяко "Недей!"... Светлана* - докосваш... Адски много! И ми харесва.
-
Поздрави.Продължавай да ни радваш с поезия.Тя руши огради всякакви.
Wali./Виолета Томова/ -
Размисли ме!Това е добре!
-
Стих, който провокира. Знаш, че аз ценя уникалността на мига, Светли. Ти си уловила онзи, когато е едновременно късно и рано. Мигът за размисъл. Комплименти!
-
Издигаме огради в нас самите...
Но следите до тях си остават!
Поздрави, Светле! -
Никога не е рано да събориш оградите!
Поздрави! -
Чудесна си!
Вярвай!!! -
Прекрасно е адашке!Възхита!
-
Ще-не ще тротоарът, оградите са навсякъде - и около сградите, и около душите...
-
Харесах, Светлана!
-
Нека този път продължа,
по-далеч от всяко “дължа”.
Нека този път е различно!! -
"Старите стъпки животът изтри,
а за новите, казваш, още е рано..."
Изпод старите стъпки въздишат вини
неуспели дори да докажат,
че когато в различни посоки вървим
значи няма какво да си кажем...
Поздравления за градивната емоционалност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Зад огради едва се живей
Благодаря за дълбоките и категорични послания! За поезията!