Още ли търсиш в падащия здрач
онази тъмно синя безметежност,
която скриваше детинската ни страст
с една мистична и припяна веселост?
И пак ли виждаш в мътните води
при вълнолома белези сакрални?
Те, бляновете скрити в пясък фин
откриха старо родство – при коралите. Пристъпваш ли във ниските треви,
където си играхме на порастване?
Защо го правиш? Тъй ли не разбра,
че любовта е приказка опасна?
И вярваш ли, че днешната дъга ...