Недей да се промъкваш във съня
покоя мой нахално да смущаваш
и в сенките дълбоки на нощта
ти своя лик пред мене да представяш
Не искам да те виждам! Не сега
когато мисля съм те вече преживяла
когато моята изстрадала душа
е вече по- спокойна по- завършена и цяла
Отне ми време много, страшно много
парченце по парченце да сглобя
сърцето си и знай не мога
и няма аз да ти го позволя
Да имаш власт над мен и мойта воля
и да, без тебе мога да летя
защото знам, че та те преживея мога
и без теб сама ще продължа
© Росица Георгиева All rights reserved.
човек, да се "събере" и да продължи напред...