Недей ме пита - мигличка обърнах,
затуй сълзят очите ми безумно.
Недей ме пита - Северняк прегърнах,
затуй треперя, като лист, безшумно.
Не ме поглеждай! Бях красива,
затуй откъснаха ме като билка, рано.
Не ме оглеждай! Бях и горделива!
Затуй останах без приятели отрано.
Не ме прегръщай! Всичко си заслужих.
Нима остана нещо да загубя?!
И остави ме вече! Аз урока си научих,
затуй сега греха си ще изкупя.
© Анна Станоева All rights reserved.
"Небето е синьо,
небето е ясно,
обичам те страстно
магаре прекрасно"