Nov 6, 2012, 4:28 PM

Недей си отива така 

  Poetry » Love
1739 0 30
Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи,
върни го поне с пет минутки,
когато наместо сълзи
от устните пиех целувки.
Спомни си, ръката ми хванал,
на гарата с влака как тръгваш,
как гледам дали ще помахаш,
преди в своя свят да се върнеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Саварева All rights reserved.

Random works
: ??:??