Не ме поставяйте във рамка

и под чертата - знаменател!

Аз нямам чувството за срам,

дори все още съм мечтател...

Нима забравихте? Доскоро,

и вие бяхте тъй самотни.

Все още я нареждам словом. 

Не вярвам на любов по ноти. 

Не пея в хор, и стари шлагери. 

Особено на глас, макар и нов. 

Аз тъй ли ви се подигравах, 

на безлюбовния и плах живот? 

Намерихте, та се забравихте, 

но нека! Няма да кълна за лошо. 

Все някога от туй надяване, 

и аз ще имам страстни нощи... 

Не ме оставяйте на дъното. 

На по-дълбоко оцелях! 

Стоял съм на кълбо във ъгъла, 

и в адски огън изгорях. 

Събрах се от пръстта и пепела. 

За теб, любов! И пак не вярвам! 

Очите ми не те ли гледат - 

с ръце съм сляп да се протягам... 

Danny Diester 

(Стихопат.)