Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той
под водопад от изгрев се протяга.
Сънят е по пижама. И за кой,
за кой ли път с Луната ще избяга.
Неделя е. Ухае на кафе,
на лято, на липи. И още тихо е.
Синее мълчаливото небе
и много нежно се превръща в стихове.