НЕДЕЛНА СОНАТА
Р. Чакърова
Кой пак обиди Господ, че заплака силно
и напои земята грешна със сълзите си?
И кой обрича сутрин на стерилност
единствената яйцеклетка на мечтите си?...
Задгробно ми изглежда даже кестенът
зад изпотения от страх и срам прозорец.
А песента на птици твърде неуместно
пробива път в дъжда и се стреми нагоре.
Ще доразплача тази лятна меланхолия
със зле изсвирена соната на Бетовен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up