Тъгата ми притичва по паважа.
Не ме закачай, че ми е зелено!
И цяла сутрин искам да ти кажа -
загърбвам днес болежки и проблеми.
Големи, малки - турям ги под камък
(в неделята и Господ си почива).
Не искам царски дрехи, нито замък,
а просто ден, във който не е сиво.
И облак да ми пратиш, ще го яхна
(жена съм, яхам от метла до къща),
но в порива си няма да ти махам,
че всяка блудна птица се завръща.
Тъгата ми притичва по паважа,
но аз летя с крилете си неделни.
Довечера те чакам на по чаша
и дружно ще посрещнем понеделник.
© Миглена Миткова All rights reserved.