Неделно утро, улицата спи,
а слънцето усмихва се сънливо.
Във стаята е много, много тихо,
кафето недокоснато изстива.
Една самотна чаша аромат,
подправена със спомени и липси,
когато е за двама - благодат,
проклятие, когато е единствена!
Неделно утро, стаята мълчи,
намирам сили пак да я усмихна,
навярно тя ще може да прости,
далечните ми, неприлични мисли. ...