Неделя вечер

Мач. Неонова тераса. Ек от вувузели.
Щурченце свири "Ода за асфалтовите дупки"...
Смях. Псувни. Антена със снежинки.
Сподавен женски коментар -
не на място, не навреме...
Испания - световен шампион...
"Октоподът си е октопод..."
...
След хиляди истории с любовни приключения
ушите ми завиват се,
прозявка кратка и заспиват.
Горката ми глава...
Ще нищи пак до късно
кишавите спомени
за пропуски и грешки в любовта...

А полигамните ми бели дробове,
изкушени за пореден път,
ще си припомнят лепкавата сладост
и ще жадуват прелъстителните, самовлюбени цигари...
и ще надничат жално в портмонето ми
с надежда нещо да остане...

Центрофугирам сълзите и тинята,
на простира сърцето ми съхне,
изтривам бръчките от лицето ръждясало...
Затварям очи... в очакване на утрото...

Искам да накажа някого!
... Може и с летален край!

(11 юли, 2010)