НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Със облачето, спряло на върха,
в неделя знам, че Господ Бог изпира
от страх, от гняв, от завист, от греха
душата ми – и после я простира.
Дъхти на чисто – чак до сутринта,
и – блага, я посрещам в понеделник –
в очакване пред външните врата
въздишката ѝ бяла да се стелне.
Да блесне като капчица роса,
търкулната сред градското бунище.
И седмицата – ширната пред нас, ...