НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес
чудя се защо се нервим? – всички чезнем яко дим,
същи шпроти във консерви! – 7 милиарда спим,
в ледените ни компютри зъзнат нашите души,
и – какво ще стане утре, Бог един ще го реши,
Той букета с четни ружи вдига го за други дни,
дишай! – някому си нужен, Бог ти казва „Остани!”,
нейде – ако някой стреля, си копае смъртен ров... ...