Поредна сутрин, ставам рано...
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка,
поздравявам и отивам на час.
Нещо обаче пак ме убива,
когато я гледам да стои между нас.
Сигурно я обичаш? Дали е така?
А защо ме гледаш тогава?
Нима очакваш да бъда твоя жена,
заедно с другата да бъда такава? ...