Apr 29, 2012, 3:56 PM

Недолюбена душа 

  Poetry » Love
1038 1 4

Душата си остави недолюбена,

във мрака скри забулени мечти

и вятърът пося целувката изгубена,

окъпана от капчици сълзи.

 

Сърцето си остави недокоснато,

градушка сякаш бе го наваляла,

говореше му сприхаво и троснато,

с лъжовна песен беше го люляла.

 

Остави си очите неизплакани,

от бурята подпухнали горяха

и нежни думи в нощи неизказани

по устните замръзнали стояха.

 

Ръцете си остави непогалени

от парещи милувки в тишината,

във сънени пътеки незапалени,

събудени с лъчите на зората.

 

Защо ли ни е този низ от спомени

и този свят с въздишки проиграни,

когато чувствата ни са заровени,

душите ни - отворени са рани!

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??