НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада.
Площадите от малкото градче
потъват в калните студени локви.
И без да дават никому отчет,
рибарите прибраха всички лодки.
С обърнати към тъмното очи,
ръждясват обръчите на тъгата.
И грях е – мисля, ако премълчим ...