Снагата ми е недопито питие,
което чака, искащо да го изпиеш
на малки глътчици като добро момче,
че иначе ще почнеш да залиташ.
Снагата ми е недопито питие,
сервирано на масата, тъгува,
защото теб те няма, а времето тече
и кръчмата след малко се затваря.
Но нима ще ме оставиш сам-сама,
така в нощта безбрежно да те чакам,
ти знаеш ли какво се случва с течността,
недопитата, тя просто се изхвърля.