Недопушена цигара
Спри за миг край пътя прашен,
последно сбогом ми кажи.
След теб остава мракът страшен,
той със мене ще тъжи.
С бутилка ром и старо уиски
край камината ни вечер ще присядам.
Струва ли, кажи ми, рискът
цял живот за теб да страдам?
И ще бъда недопушена цигара,
белязана от твоите устни,
от любов ще тлея, ще догарям ...