the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
Sep 9, 2008, 4:16 PM

Недоразбрани 

  Poetry
644 0 6

Спри вятъра във мен,

изтръпва всяка моя клетка!

Поглед каменно студен

потъпква всяка наша клетва.

Завръщам се все по-далече,

прегръщам не човек, а сянка.

Не чувствам допир или бреме -

от любовта събираме останки.

Тъмно е! И няма този път да съмне,

звездите ни отдавна са заспали,

а скоро и в душите ни ще мръкне!

Душите ни - до край недоразбрани!

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??