Недоразумение

Jan 8, 2013, 4:20 PM

Poetry » Humour

5.0 / 2

564 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")
В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,
когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете
се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Полет
The tower of gold

The fire is burning the tower of gold. the old throne is fallen, the new throne too bold, the fortre...
The beer is a better poet than me

poetry has rhythm, it has heart but only when the writer does his part emotions flow and emotions go...
The London Eye

Some day I will understand how you treated me... Was it wrong? Was it right? Was it really thee? I c...

More works »