Танев, аз не знам какъв си ти,

кой изрови те, от где,

останаха ли в тебе

български черти,

та корени изтръгваш

от невинното дете?!

Заел си се със плява да подменяш

хилядолетния темел,

гена ни ли искаш да изменяш,

да бъркаш във очите

на Българския горд орел?

Ти знаеш ли за българските

патриарси и царе,

за славните борби, за кървавите векове,

та искаш българско школо

във трънено дере,

и заличена светла памет

с марсиански светове.

Ти ровиш с мръсни пръсти

във чистите мечти

и устрема на младата ни жар,

запретнал си ръкави да скопиш

богатия, неповторим, многовековен дар!

Чий императорски ботуш

целуваш, Танев,

кой мести твоя вреден чип,

чия заръка да нанасяш рани,

следваш със старанието

на еничарския тип!

Дано народът да се отърве

от теб,

ни час не трябва той да те търпи,

на него не е нужен кучешки

късмет,

стрелката на съдбата си

без колебание да завърти!

гр. София, 26.01.2016 г.