Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша.
Тежък е погледът, щом наяве го няма.
Или дарбата да рисувам се скърши
като ви взеха. Тогава пораснах голяма.
Все не привършвам картината, мамо.
Във очите ти обич как сега да извая?
Не спрях да я нося като чанта през рамо.
Ръката трепери, щом посегна до края. ...