Nov 13, 2004, 11:00 AM

НЕДОСТЪПНА 

  Poetry
2059 0 5
По повод "Изтинал" на memphys

От болката преграда да вдигна
заклех се пред себе си аз
на ничий чувства да не откликна,
за да предпазя себе си и него в този час.

Предупреждавах те толкова пъти,
"недей, ще страдаш отново"
ти предупрежденията ми срути
и искаше всичко да дам наготово.

Не исках да бъда на никой,
не исках любов да дарявам,
и молих те в мен не поглеждай
ще страдаме двама накрая.

Аз с толкова думи те молих 
казвах недей, ще боли,
толкова пъти говорих,
а ти потъпка всичките молби.

Сега аз съм виновна ,
за страданието твое, знам
че бях толкоз неспособна
щастие на теб да дам.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!!! Да права си, голяма беше, но за щастие всичко се размина без жертви
  • Лелер голяма дилема се е зародила...но ми харесва
  • сажалявам !!!! даржа на приятелството ни и нсаитина сажалявам че си ме разбрала погрешно. обичм те !!!
  • С тези ти думи макар и не направо, ми става ясно какво имаш да кажеш...
  • Понеже съм запознат със ситуацията щеу се въздържа от каментар за д а не бъде пристрастно. Ще кажа само хубаво е! Харесва ми!
Random works
: ??:??