Недоверие ли...?
Дали не е ново начало –
раздухвам чувствата поовехтели,
като в камина сиви въглени,
горели през зимата, в бялото.
И чакам те, да почнем още неизтлели.
Не ми припомняй, скъпи, как
омайно морето през юли нашепваше
в нощта със светулки омесена –
бисерна приказка в лазурния мрак.
И ярка звездица потрепваше.
Не ми припомняй след дните ни ...