May 17, 2011, 9:25 PM

Недовършена балада 

  Poetry » Love
653 0 0
Когато в тиха безвъзвратност
отново в сънищата съм със теб,
спомени пристигат в съответност
с хладни утрини в болезнен ред...
Знай, времето съвсем не е е лечител,
все повече тъга преследва ме навред...
Залезите спускат пурпурна преграда
между мен и всеки звезден блян,
защото пътят ми от тебе е орисан,
душата ми гори на твойта клада...
и ще гори, докато се срещнем там -
в полето празно на куплета ненаписан, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Random works
: ??:??