Посветено на голямата любов в едно семейство, която ранната смърт на съпруга не можа да прекърши и до днес. 

 Когато пак щастлива
съм в сънищата с теб,
оживява нашата балада
с думи святи
там написани,
с полупразния,
последен
и болезнен ред...
А някой казваше,
че болката ми
времето ще излекува,
като бучка лед
ще я стопи
но след теб е зима -
 не е пролет
и не лекува,
а разнася времето
болката навред...
 Знам, моят дух от мъка 
 и от преданост е болен -
вчера, днес и занапред.
Животът ми,
от участ зла орисан,
до безнадежност
разсъблечен,
 е, може би, обречен
в огъня на живи
спомени да изгори..
Но щом
душата ми се извиси
 с криле, отърсени 
от пепелта
на земната ми клада,
нетърпелива
тя ще полети
 и ангелски засмяна 
към недовършената ни
б а л а д а,
към полупразния,
последен ред,
там думите до край
 да нареди -
 за любовта ни 
чиста и голяма!


Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•