> Когато жената обича е като птица със мокри криле
> От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
> Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
> Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
> и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея
> Учудена, топла, мижаща в омая, гола от гордост и блясък
> Като самодива без своята риза, стояща пред змея
> Готова земи десет и толкоз морета сама да преброди
> ...............................................