Мелодията на „Черно кадифе“
изпълваше града с красиви спомени.
Звукът на саксофона, вечерното небе
докосваха ни с ласки пролетни.
Сред аромат на цъфнали липи
разминахме се пак – без погледи и думи.
Но сякаш бяхме само аз и ти
във онзи кратък миг изгубени.
Потрепване на моята душа́ –
усетих те, погалих те без пръсти.
А после продължих напред с тъга
и сълзи във очите пъстри. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up