На пари било, да те нацвъка птица.
Не на мене, тия номера!
Вчера, под една самотна жица,
бях залят с печалба и... смръдня.
А парите, казват, не миришат.
Не миришат, ама в портмоне.
Стиснах си носа, да ги опиша...
То в обор да бях, бе по-добре.
Птичка ме оля като с мастило -
заописвах лудия късмет.
Като свърша, ще се е сгъстило
и ще купя печеливш билет.
Хората ме гледат със погнуса.
Завист - мисля, вече ги тресе.
Нека ги тресе, да ги раздруса,
нека да ме вземат за мезе...
Птичка ме нацвъка и предсказа,
че ме чакат купища с пари...
Да пера, тя малко ме наказа...
Ще довърша, ако провърви.
© Валентин Йорданов All rights reserved.