Jan 27, 2009, 9:12 AM

Недовършено, за любовта 

  Poetry » Landscape
586 0 4
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
...
Слънцето погали нежно
с лъчи Морето.
Пръсна по тялото му
свойто слънчево злато
вместо дълга целувка
за добро утро.
Пътека си проправи...
измежду лудуващите облаци.
За да го докосне...
Нежно
да го събуди.
Високо, там в синьото небе
преливаха златни нишки
... любов.
А птици я възпяваха
в своите песни.
... любовта
между Слънцето и Морето.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Момичета, картинайд видях с очите си... Беше наистина невероятно изживяване. Стихчето е само плах щрих на това, което видях
  • Лунната пътека като прегръдка...
    Красиво е, Нелко*!
  • Воайорка го раздаваш... Но стихът ти ме наведе на мисълта, че и хората трябва да се обичаме като Слънцето и морето... Така красиво и нежно.
  • представих си картината, Нели.
    красива е.

    п.п. "те" в началото ми е излишно...
Random works
: ??:??