lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Jan 2, 2014, 8:34 PM

Него-позитивна 

  Poetry » Love
1284 0 8

Прав е.

Задуших го. От непитане.

Хем страхът на принцип центробежен

вътрешно ми будеше инстинктите

всеки път, когато беше нежен.

 

Прав е.

Лесно я налапах куката:

проста мъжка практика с останалите -

мил е. Но стои над всички. Вкупом.
Той стои. А аз вървя. По дяволите.

 

Прав е.

Аз съм цифра. Шанс. Ребро...

Но не е Адам! Не е и казвал,

че предлага дом или любов

в топлата си едноместна спалня.

 

Прав е…

А на мене ми е криво

че съм още него-позитивна;

че неискрено главата вдигам;

че не казвам колко е обидно;

 

че не питам, за да не разкъсам

чувствата, обесени на куките му…

И че името му дреме в устните ми

 

вместо да ми дреме на

трибуквието.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??