Стопи се лятото - неволно отлетя.
И както винаги ме изостави.
Да бе останало, дали с цветя
от мен щастливец щеше да направи.
Не страдам днес за земните неща.
Те даже пукната пара не струват.
Тъгувам скрит под знака на нощта.
Звездите призрачно над мен ликуват.
Отново съм под лунна светлина.
Докосвам миналото да ме сгрее.
И взрян в мистичната далечина,
очаквам ново слънце да изгрее. ...