Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.
Натрупаният опит не помага,
когато обичта си търси брод.
Напразно се опитваш да избягаш
към друг един - без трусове - живот.
И цялата ти воля да се бориш
се стапя като леден лунен къс.
А мъдрите и свръхпочтени хора
те сочат назидателно със пръст.
Напразно. Неизбежното се случва!
Отваряш тъй познатата врата.
Изхвърляш на спокойствието ключа.
И тръгваш като факел през света.
© Бианка Габровска All rights reserved.
Може би затова е толкова хубаво.