Отиваш си, отиваш си, детенце, отдавна чакам с уплах тоя ден,
оставяш ме, зарязваш ме, хлапенце, ти имаш друга обич - скъса с мен.
Успяла съм, успешен съм родител, щом ме намрази.
Но боли!
Делят ни месеци,
момичето от парка безпомощно протегнало ръце, зариващо обувките си с пясък нервно, намръщеното, с детското лице
До младата жена, критична злобна - с натрапницата в къщата си – мен.
Върви, мрази ме, побеждавай!
В живота няма среден път.
Преодолявай ме, преодолявай ме, моменце – развиваш се прекрасно всеки път
Аз ще съм тук и ще те чакам.
Ще чакам вече зрялата жена. ...