Dec 2, 2022, 10:45 AM

Неизбежно 

  Poetry
357 1 0

Мълчи момчето

и е гневно.

Надолу гледа

и слабее.

Стои самичко

и е мрачно.

Вече се не смее

и смешни вицове не казва.

Прави сандвичи

и бяга в свойта стая.

Заключва си вратата

и мрази всеки,

намесил се във времето,

отредено му да се превърне в мъж.

 

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??